порода Хафлингер

Създаването на породата Хафлингер е започнало през 1876 г. Първопричината за създаването й била необходимостта на австрийската армия от планински товарни коне. За целта са използвани местни кобили, които първоначално били кръстосвани с Шагия и Гидран, а по-късно за подобряване на някои екстериорни качества - с чистокръвни арабски коне. През 1874 г. е внесен ориенталският жребец Ел Ведави XXIII, роден в 1868 г. От него за племенни цел са използвани синовете му 14 Фолие 1-77 и Хафлинг. Полученото от тях потомство е разпространено в района на Тирол. През 1898 г. е призната официално за порода коне под името Хафлингер.

До началото на Първата световна война от тази порода е имало 400 кобили майки, които били получени в резултат на много строга селекция по отношение на типа и екстериора. Периодът между Първата и Втората световна война е период на разширение на ареала за разпространение на породата Хафлингер и увеличаване на нейния брой. Особено бързо започва да се развива след Втората световна война като дребна невзискателна универсална порода коне. Височината при холката на кобилите е от 132 до 142 см, а на жребците - от 137 до 144 см. Стопанското й предназначение е равностранно. Отглеждани в планински райони от 1100 до 1700 м надморска височина, конете от порода Хафлингер се тренират, изпитват и използват за впряг, езда и носене на товар. Заедно с развитието на породата се е изградила и структурата й. В резултат на линейното развъждане при много строга селекция качествата на породата са затвърдени и се предават в потомството. Универсалните й качества и невзискателността по отношение на храненето са я наложили в 30 страни на света. Най-голямо разпространение породата коне Хафлингер има в Австрия, Швейцария, Франция, Холандия, Турция, Сърбия , Албания, САЩ, Англия, Чехия, Словакия, Полша, Бразилия и др.

Конете от породата Хафлингер се отличават с нисък ръст, красива глава, къса шия със силно развита мускулатура. Холката е ниска и постепенно се прелива с гърба. Тялото е удължено с широк закръглен гръден кош. Крупата е широка, раздвоена, с развита мускулатура. Крайниците са относително ниски с добре развита костна система. Цветът на косъма на конете е изабела. Гривата и опашката на конете от породата Хафлингер са покрити с обилно разрити покривни косми, което придава на конете особена красота. Имат добър нрав, леко се поддават на обучение в различни видове работа. Достъпни са за работа от възрастни, деца и неопитни работници. Конете от породата Хафлингер спокойно може да изчакват с часове на едно място, без да създават проблеми.

Да, наистина са невероятни!!!

Много интересна статия! Аз пък не съм виждала на живо никога хафлингер, но ми е интересно някой път ако видя да мога и да пояздя такова конче. Много ми е чудно как е възможно всички коне от една порода да са и с еднакъв цвят, ама явно е възможно.

Пожелавам ти го от все сърце!

Благодаря!

Страхотни кончета са, в базата, в която ходя имаше един Бамбо се казва и още първия път когато го видях просто се влюбих в него-млад, необязден, буен, хапещ, но обичащ по свои начин...страхотно конче...тогава беше на 6 години и го обяздиха пред мен....Не се съпротивлява много, защото май разбра, че никой не искаше да го нарани. Така като го повъртяха на корда, накрая ми го дадоха и на мен. Въпреки, че не бях яздила много до тогава аз бях мн уверена и знаех, че той няма да ме предаде. Така и стана 10 минути ми бяха подарени с него...10 минути, които ще помня много дълго време. Така направих няколко кръкчета и трябваше да го дам и на приятелката си. Седнах на пейката и ги гледах, но всъщност не ги виждах, а бях там-до него крачейки и галейки го по гривата. Но изведнъж зачестяването на тропота му ме сепна и веднага ги потърсих с поглед и какво да видя....Бяха се впуснали в див галоп(като приятелката ми не можеше жсе още да язди като мен). Понеже манежа ни е малък, той се опита да завие инстинктивно избягвайки оградата, но приятелката ми вече поизръсила се от седлото без да иска го издърпа в неправилната посока и го свлече, като той се претърколи през нея и след това стана. Аз бях потресена тичах към нея и просто се молех да не й се е случило нещо...та това "конче" тежеше близо 300 килограма...за щастие тя се размина само с охлузвания. Така и не ми се удаде възможност да го яхна втори път, но вярвам, че ще стане някой ден. Та така с нас и моята рижава любов (и плс някои да ми каже и как да прикача и снимка, че да мога и да ви го покажа )