Твоята история

Е, каква е твоята история с коне?Имате/Имали ли сте коне?Защо ги обичате толкова?

Моята история можете да видите на http://zazz.bg/play:a5763e60Дано да ви хареса!

Страхотно.

Радвам се, че ти хареса!

Севи, ти омайваш всички с твоята история.

Наистина е така! Всички много я харесват! :!@#%#$C5:

Толкова добре си я написала, че няма как да не ти се хареса!

Ами то нямаше как да я напиша по друг начин, защото просто се случи така!

То моето всъщност не е история а приключение Започна се миналата година когато бяхме на полска...И точно излизахме изван града с кобилата и един човек и каза да се пазим защото имало пуснат жребец който били изтарвали.Но Дани каза да продалжим и продалжихме.Ние видяхме жребеца който си пасеше треватаа и не ни видя,но на връщане...Жребецат ни видя,но за наш касмет беше от другата страна на реката.Щеше да я прескочи и на косам да намери каде е моста за да дойде при нас.Той искаше да ни пресрешне но се заби в едни големи храсти и ни загуби от поглед.И рака ние изчезнахме като вихрушка и той не ни видя повече.
А преди няколко месеца паднах от пони което накосам да мине през мен.Той е необязден жребец който яздя само с една юздечка без трензела.Там е работата,че му имах доверие както той на мен,но нали е необязден и е жребец той иска да си даржи на неговата.Естественно аз не се отказвам и като видя,че няма на каде да ходи и ми даде да му се кача.Той не е много очтив и гадните му навици са да хапе - дори и мен.Мрази някои да го бара за корема както и по моцуната.Но както и да е това са му гадните навици - та да се варнем към историята...Качих му се и нали ви казах че мрази да го барат по корема - отпуснах му се и кротуваше,но когато исках да го накарам трас той се побъркваше,защото си затягах краката в корема му,но тръгна трас недоволственно правеше какво ли не да ме махне от гарба си - стана малко като родео...На тръс-а нарочно взимаше остри завои за да падна,но не успях.Когато го карах галоп и после исках да го намаля нарочно забиваше краката си и си навеждаше главата повдигайки задницата си за да ме сабори,ама не оспя.Това бяха последните му сили за да се опита да ме сабори...но ненадейно му отпуснах поводите - тръгна тръс извартя се хвана ме за крака и ме повляка на земята и осетих как краката му се измушиха през моите,но немина през тях...
П.С. Е това са моите исторически приключения

Ооо моята история.
Всичко започна откакто дядо ми ми купи за една Коледа малко конче играчка.От тогава просто се влюбих в тях.Рисунки,играчки,книги.Събирах всичко свързано с конете.Преди сме имали кон - Лоран тъмно кафяв почти черен и много див и буен.За съжаление и аз не го помня,понеже съм била едва бебе и съм го виждала само по снимки.Както вече писах Лоран бил много своенравен бягал често и за това дядо ми го продал.Дали е жив и до днес не знам.Вероятно не или пък е на преклонна възраст. Смутен/объркан
Така.И понеже много исках отново конче.Всъщност това щеше да ми е първото конче.Като пораснах малко (станах на 8 ) дядо взе една прекрасна златиска кобилка.На 1 година.Тара.моята прекрасна Тара.Бях много щастлива.Не знам как не съм спала при нея.Разчесвах я,давах и моркови (баба все се чудеше къде са морковите),разхождах ме се из полето (водех я де,тогава съм се качвала само веднъж на нея но след като се роди Меги).Много се обичахме и страшно се привързах към нея.Е ето,че Тара роди.Роди на рождения ми ден и за това кръстих кончето Меги.Меги порасна радвах и се и не можеше да бъде по-хубаво.За съжаление обаче с два коня е малко трудно, и дядо ми почина и нямаше кой да се грижи и занивама с тях по -обстойно (да се обязди и т.н.) и за това баща ми продаде Тара и остави Меги.Много ми беше мъчно за Тара но поне ми остана Меги.Да но подобно на Лоран и Меги издивяваше понякога,бягаше и не се прибираше с дни (търсехме я като откачили).И за това я дадохме на един познат,който има много коне и сега тя е при него.Понякога ходя да я виждам. Намигане
Няколко години по -късно ходих за малко да язда в Дряново.Но то си беше почти нищо.И ето,че сега си възтанових ездата. Намигане

I_lof_horses написа:

То моето всъщност не е история а приключение Започна се миналата година когато бяхме на полска...И точно излизахме изван града с кобилата и един човек и каза да се пазим защото имало пуснат жребец който били изтарвали.Но Дани каза да продалжим и продалжихме.Ние видяхме жребеца който си пасеше треватаа и не ни видя,но на връщане...Жребецат ни видя,но за наш касмет беше от другата страна на реката.Щеше да я прескочи и на косам да намери каде е моста за да дойде при нас.Той искаше да ни пресрешне но се заби в едни големи храсти и ни загуби от поглед.И рака ние изчезнахме като вихрушка и той не ни видя повече. ::@#$$^:
А преди няколко месеца паднах от пони което накосам да мине през мен.Той е необязден жребец който яздя само с една юздечка без трензела.Там е работата,че му имах доверие както той на мен,но нали е необязден и е жребец той иска да си даржи на неговата.Естественно аз не се отказвам и като видя,че няма на каде да ходи и ми даде да му се кача.Той не е много очтив и гадните му навици са да хапе - дори и мен.Мрази някои да го бара за корема както и по моцуната.Но както и да е това са му гадните навици - та да се варнем към историята...Качих му се и нали ви казах че мрази да го барат по корема - отпуснах му се и кротуваше,но когато исках да го накарам трас той се побъркваше,защото си затягах краката в корема му,но тръгна трас недоволственно правеше какво ли не да ме махне от гарба си - стана малко като родео...На тръс-а нарочно взимаше остри завои за да падна,но не успях.Когато го карах галоп и после исках да го намаля нарочно забиваше краката си и си навеждаше главата повдигайки задницата си за да ме сабори,ама не оспя.Това бяха последните му сили за да се опита да ме сабори...но ненадейно му отпуснах поводите - тръгна тръс извартя се хвана ме за крака и ме повляка на земята и осетих как краката му се измушиха през моите,но немина през тях...
П.С. Е това са моите исторически приключения

Интересни са, но трябва да бъдеш малко по-внимателна с него(не го пускай току-така )!
П.П. Това пони да не е Фюри? :#$^%^74:

Моята история с конете започна когато бях доста малка.Когато бабини още имаха къща на село в съседство на задния ни двор имаше друг,с който ни делеше само една телена мрежа около метър висока.Винаги съм си мислела,че другия двор е изоставен,защото не виждах никой там и имаше само една тухлена постройка.Когато ходех в двора ни винаги си носех ябълки или нещо друго за гризване и сядах винаги в най-забутания ъгъл до тази мрежа,защото имаше някакви високи треви за животните в който никой неможеше да ме види и едно голямо дърво което пазеше сянка когато печеше.Един ден докато бях там и си се занимавах,нещо изшумя доста силно.. огледах се,но нищо не видях.Скоро след това чух как нещо идва към мен и спря.Обърнах се и точно до мен над главата ми се подаваше главата на едно конче (не много голямо видимо на по малко от годинка).Бях малка,уплаших се и побягнах към вкъщи,а то тръгна да бяга с мен покрай оградата,което ме стресна още повече. Не казах на никои и няколко дни не отидох там.След време реших,че се е махнало и пак отидох.Всичко беше нормално и на другия ден пак се качих.Оставих си чантичката с ябълките на оградата и се върнах до къщата защото баба ме викаше за нещо.Но,когато се върнах видях как това същото конче си е все още там и си е мушнало муцунката в моята си чантичка и си хапваше.Реших,че неможе да ми направи нищо защото е от другата страна на оградата и трябва да си взема чантичката обратно.Когато се приближих да е взема то просто се дръпна,а аз използвах момента и я дръпнах.Проблема беше че то не се уплаши остана си там и стоеше и ме гледаше. Точно тогава се запали и моето любопитство към тези животни.Стана ми много интересно защо аз толкова се стреснах от него а то от мен въобще.Тогава видях че явно няма да ме изяде,престраших се и започнах всеки ден освен на мен си да взимам и на него ябълки.Разказах на бабини какво е станало и се оказа че те се познавали с собственика той ми каза че ако искам мога да ходя при кончето когато реша.Когато той беше там почти всеки път ме викаше и ме учеше да яздя.Този човек и това конче ми запалиха интереса към конете и ми показаха че не са толкова страшни за колкото ги мислех.Сега с нетърпение чакам да отворят конната база в града ни и да ходя там.Много искам да имам свой собствен кон,но за съжаление няма как да стане,защото сме в апартамент и очевидно нямаме условия.

Здравей и добре дошла! Много забавна история! Пожелавам ти ако не скоро, то поне след време да се сдобиеш с твой кон. Аз също все още си нямам, но си мечтая по-натам, когато се науча как да се грижа за коня, да си имам свой. Надявам се да ти е приятно и интересно във форума.

Добре дошла и от мен! Щом обичаш конете, този форум е за теб! Разкажи ни още моля те стана ми интересно, откъде си? Коя конна база тепърва ще отварят? Аз знам, че базата "ген.Крум Лекарски" се строи, (Леле да знаете колко готина ще е тая база!Всеки път като минавам край нея на път за "село" я гледам.Очите ми изтекоха! ) а също и базата в Елена (или Константин ), за др нз.